И то в изпълнение на разбивача на женски сърца ( преди известно време, разбира се) Ален Делон.Обърнете внимание и на музиката, която  е небезизвестен хит, а легендата за народния защитник Зоро, е като излязла от най-хубавите приказки.Обичам, когато нещата са прости и ясни и доброто побеждава злото(така му се пада). Джорж Лукас казва , че като малък е трябвало да го лекуват, не си спомням от какво и горчивите хапчета са му ги поставяли в сладки, което пък той по-късно пренася във филмите си-важни проблеми ги скрива в лесносмилаеми сценарии. нещо подобно се случва и с нас-не усещаме, когато ни омайват и се разделяме със суми,
за които сме имали други планове, но сладките слова вършат чудеса. Все пак доброто и красивото вървят ръка за ръка, а това филмче го потвърждава, той нещо като кокетната малка сладкарничка, в сравнение с лъскавия модерен мол, какъвто постинг срещнах на скоро.

Делон е легенда

поздрави!!!!

че мислиш така. Делон е част от киното, което имаше чар, непринуденост, наивност и красота. Повечето сегашно кино е като сътворено от машини. Благодаря за коментара.