Един филм, който не мога да забравя, а и не искам. Е, не целият де,  бях юноша бледен тогава и не всичко от него отбирах. И до сега, не мога да забравя следащия откъс. Интересно нещо е човешката памет- запазва много избирателно. Колкото по те "тресне" нещо, толкова по-дълго те държи. Защо не правят вече такива филми, както се казва?

Запомняме това,което е ключ към сърцето ни!Това,което ни води до Душата ни!
Няма как да не се запомни този филм-той е веруюто за поколенията-за живота ни!Тъжното е,че не може да се разбере от духовно бедните!Не може и от хората,за които правенето на филми е само и единствено бизнес!Ако не носим състрадание в Душата си,ако не можем да откриваме посланията Божии и да прогледнем в тъмата-то как ще правим филми!?
Сега моят син завършна кинорежисура и въпросите,които отправя към мен са толкова болезнени и истински!Благодаря ти за откъса от филма-непременно ще му дам да го види и да помисли за живота и силата човешка!
Хубави дни, момче!!!

Поздравления, takaini. Хубав Великден.(отдавна не ме бяха наричали момче:)